Светът не казва, че е твой. Защо мислиш, че света ти принадлежи? Светът е через тебе, съзнанието, но не е твой. И съзнанието не ти принадлежи, защото то е ти.

Silence

Светът нищо не казва. Той играе върху сетивата ни с битието, не с говоренето. Ние изтръгваме думи от него и гадаем смисли. Така всеки го прави свой по свой си начин, т.е. относително "мой" към всяко припознало в него смисъл съзнание. "Мой" е притежателно местоимение в първо лице единствено число. Но не се подвеждай по прилагателното притежателен: D В езикознанието притежателните местоимения означават още родствена връзка, свързващ аспект, определящ атрибут. Това ме занимава, а не комерсиалното притежание.

Въпросът за съзнанието, което не ми принадлежи, също е спорен. Ако ти можеш да извадиш съзнанието от себе си и да го разглеждаш като като нещо чуждо на самата теб ще те поздравя. Не съм видял още такива индивиди. Освен роботите в научната фантастика и зомбитата във вуду магията, която се смята за фолклор. Съзнанието също не е само твое, тоест не си го породил(а) ти, макар активно да си участвал(а) в неговото формиране и изява заедно с родители, учители, приятели, случайни спътници, книги и филми, случки и небивалици, които си отразявала, отразявала... до припдък. Коя част от съзнанието приемаш за своя, за чужда, за...? в триумвирата Свръх-Аз (социалната нормативност), Аз - оперативният софтуеър и То - индивидуалното и колективно безсъзнателно?

Мда... главоблъсканица... в която моят свят и своят свят си играят на криеница, прескочи кобила и кой е по-по-най: rolf А ти си оставаш винаги аз, независимо колко добре се оправяш с трите по-горе изредени фракции. Друг е въпросът колко припознаваш околния обективен собствено-твое-извънтелесен и извън-твое-съзнаниен свят като морфологично еднотипен на своя вътрешен такъв...