Когато бях учител
и у-ците пасях,
бях много благодарен
макар и сиромах

Щом звъннеше звънецът
подкарвах ги в напън
и молех ги да помнят
човешкий светъл сън.

А времето бе кратко
за проповед-урок,
че НКВД-то
не спеше никой път:))

И днес когато виждам
учител истий аз
не знам защо зависвам
в пространството в захлас:))

Когато бях учител
не помня никой път
да се"й съгласявал
със мен веднъж Врагът:))

Беззлобен, но хаберен,
ще помня всяко"ш аз
какво е да си даскал
на българския клас.

Те вечно ще те хулят,
че знаеш или не,
но винаги ще помнят
достойнството ...поне:))

Защитна броня няма:
във клас си само гол.
Боли кървяща рана -
децата са престол.

С тях Господ те изпитва
какво ще предадеш
за няколко грошове -
съгласен или не!

Ужасно време, болно!
Заключеник съм аз
на собствената вяра,
че утро е пред нас:))

Но няма да се съмне
без нази никой път:
презрени или дръвни
ще бъхтим върху Вас!

Мразете ни на воля!
Тоз избор не е наш:
и Ботьов беше казал,
Господът е във Вас:))

Но само Той си знае
де бучне - да бере!
А ний сме просто длъжни
"земята" да орем.

Кое се хване - хване:
халал ни е трудът!
Бъдете живи, здрави!
До следващия път:))

и спомените връщат ме натам,
едно едничко топло чувство
изпълва ме отново пак.
Очите детски не мога да забравя,
доверието изградено между нас.
Опора бях за тях, а те за мен - кураж.
Уверена тогава бях, а сега...
боли ме, че успях да се продам!

Просто си сменила "класа":))
С обич

Има нещо вярно :)

Бих казал...

Да се видим отстрани ! ...